Днес зеленото сирене от Черни Вит е известно далеч извън пределите на България. Малцина обаче знаят, че само преди около две десетилетия тази уникална местна традиция е била на крачка от изчезване.
Сирене, което почти изчезва
В продължение на векове в района на Черни Вит овчарите произвеждали сирене по традиционен начин, използвайки мляко от местните овце и дървени съдове за съхранение. Благодарение на специфичния климат в Тетевенския Балкан върху сиренето естествено се развива синьо-зелена благородна плесен, която му придава характерния вкус и външен вид.
С течение на времето все по-малко хора продължават да произвеждат сиренето. Младите напускат селото, а знанието остава само у малцина възрастни стопани. В началото на XXI век традицията вече е почти изгубена. oai_citation:1‡Fondazione Slow Food
Ново начало
През 2007 г. Черни Вит е посетен от представители на международната организация Slow Food, която работи за съхраняването на традиционни местни храни по света. Те откриват, че зеленото сирене е изключително рядък продукт с естествено развиваща се благородна плесен – нещо, което почти не се среща никъде другаде.
Започва работа по издирване на последните местни производители, документиране на традиционната технология и възстановяване на производството. В инициативата активно се включват местни жители, а зеленото сирене става част от програмата Slow Food Presidia, която подпомага опазването на застрашени традиционни храни. oai_citation:2‡Fondazione Slow Food
Световно признание
След възраждането си зеленото сирене постепенно привлича вниманието на кулинарни специалисти, журналисти и любители на традиционната кухня от различни държави. Днес то често присъства в публикации и класации за най-интересните сирена в Европа и се превръща в една от най-разпознаваемите емблеми на Черни Вит. oai_citation:3‡Андрей Андреев
Повече от храна
Историята на зеленото сирене показва, че местните традиции могат да бъдат съхранени, когато хората обединят усилията си. Днес то не е просто кулинарен специалитет, а символ на Черни Вит, на Балкана и на богатото наследство, което заслужава да бъде предадено на следващите поколения.
Източници: Slow Food Foundation for Biodiversity, Andrey Andreev Photography, Atlas Obscura.
